Нека започнем с това, че за да си писател, трябва просто да започнеш да пишеш. Клиширан, но нужен съвет за много хора. Не е задължително книгата ти да е издадена, не е нужно някой да я е чел, достатъчно е да си написал нещо. Може да са две изречения, но в моята глава това те прави писател.
След като уточнихме първия проблем, най-вероятно ще трябва да ви разочаровам, защото още проблеми се задават.
Търпението
Без значение дали ще издавате книга сами, или с издателство, трябва да сте наясно с едно нещо – няма да стане бързо. Мозъкът ви много пъти ще ви казва, че се бавите, че трябва да правите повече, но в действителност, колкото и да се стараете, твърде трудно ще стане за няколко месеца. Понякога отнема години, при това много. Помнете, че за изкуството няма време и дори и понякога да гоните някакъв срок, със сигурност се справяте достатъчно добре, макар и да не го осъзнавате в дадения момент. Много неща ще отнемат повече време, отколкото сте очаквали, но това не е лошо. Повтарям, ТОВА НЕ Е ЛОШО! Движите се със своето темпо, продължавайте спокойно.
Редакции до безкрай
Следващото нещо, от което няма да можете да се отървете, са редакциите, на които в един момент ще загубите бройката. Толкова много неща ще се сменят, толкова много пъти ще прочетете книгата, че най-вероятно в някакъв момент ще загубите представа за реалността. Това също е нормално. Не съм чувала за писател, който да не се е връщал към книгата си безброй пъти, осъзнавайки, че за пореден път има нещо, което да се сменя. Предполагам, че просто всички трябва да се сблъскаме с това. :))) Но реално, като се замислите, това се получава с всяко нещо в живота, не само с писането – трябва да се връщаш безброй пъти към едни и същи детайли, които накрая може и никой да не забележи.
Съмнение (пак до безкрай)
Този проблем е следствие на горния. След като прочетете книгата милион и половина пъти, вече няма да знаете дали е обективно добра, или не, просто защото ще сте свикнали с нея твърде много. Това също е нормално и едва ли има начин да се избегне. Ще започнете да се чудите дали изобщо има смисъл всичко това, което правите, ще влагате безкрайно много енергия и пак няма да изглежда достатъчно. Това, което помага в тази ситуация, е да се върнеш назад и да осъзнаеш колко дълъг път си изминал и на колко много неща е трябвало да се научиш. Да, писането и издаването на книга отнемат много време, но за сметка на това пък и се учиш на много неща. Понякога това е по-важно от брилянтността на труда ти, защото, нека си го признаем, такъв вариант няма. Всяко нещо, създадено от човек, има своите кусури. Съмнението може би никога не изчезва, важното е същото да важи и за вярата в себе си.
Забравете за перфекционизма си
Започвам с лошата новина – няма да сте на сто процента доволни от книгата, това е почти невъзможно. Ще има много неща, които ще ви си иска да бяхте направили или написали по друг начин. Идеята обаче е, че тази книга е капсула на времето. Създали сте труд с информацията, която сте имали до този момент, и с уменията, които сте натрупали досега. Това означава, че в някакъв бъдещ момент винаги ще ви се струва, че сте можели да направите нещо различно. Просто защото в бъдещето ще имате повече информация. Точно с тази точка аз лично може би имам най-голям проблем, но смятам, че когато се постараеш, преминаването през него не е чак толкова трудно. Сблъсъкът малко боли, но после намираш своя начин да се справиш.
Без значение какво точно пишете и с какво се занимавате, тези проблеми несъмнено ще ви съпътстват. Важното е да си спомните, че повечето хора минават през точно същите неща и със сигурност ще намерите начин, а след време ще знаете повече.