На 23.06.2025 имах много за учене. Запомних датата, защото по-късно за мен тя стана специална. Това не беше просто поредният ден, в който ми беше трудно да се мотивирам или концентрирам, защото ми беше твърде топло, скучно или нещо друго. Имаше и друга причина. От няколко дни мислех за нещо, което смятах, че ще направя на много по-късен етап от живота си.
Мислех постоянно за това колко искам да стана писател. Не си спомням някога в живота си да съм мислела за нещо така усилено и обсебено. Никога не съм си забранявала да мечтая за това, даже напротив. Често съм си представяла как един ден съм на 40 и издавам книга. Нямам абсолютно никаква представа защо точно на 40, но в главата ми това изглеждаше като адекватна възраст. Фактът, че не можех да спя две нощи подред, защото си представях книгата ми в ръцете си, ме накара да предприема нещо 20 години по-рано.
Отново се връщаме на факта, че не можех да уча. Спомням си как стоях на бюрото си и не можех да си избия една конкретна идея от главата. Реших, че желанието ми е показателно, че трябва да предприема нещо.
Бях убедена на милион процента, че това е моят знак. За първи път реших да спра да се оправдавам, че трябва да имам повече знания, да мине повече време и т.н. Оправданията ми нямаха край, но желанието ми да издам книга също.
Същата вечер си направих инстаграм профил специално за целта и оттук започна всичко. Ако някой беше казал на онова момиче, че за една година ще срещне изключително много невероятни и подкрепящи хора заради това решение, не само че нямаше да повярва, ами сигурно щеше да се разреве само при мисълта. Да започнеш от нулата в нещо съвсем непознато е странно, трудно и объркващо, но пътят си заслужава.
Аз лично винаги ставам много емоционална, когато се замисля за своя предишна версия, която е знаела толкова по-малко от мен, но не се е отказала. Благодарение на онова несигурно момиче, което се взираше в стената две нощи подред, чакащо знак да започне да прави нещо, от което нищо не разбира, съм тук сега. И никога няма да спра да благодаря за внезапната си обсесия по тази мисъл, защото тя промени живота ми по възможно най-невероятния начин.
Запознах се с уникални творящи хора, които иначе не бих срещнала; с очите си видях кои са истинските хора в живота ми, защото, чак след като започнеш да се занимаваш с нещо подобно, ти става ясно кой наистина те подкрепя и кой е до теб само когато “печелиш” в играта на живота; научих много нови неща, с които иначе нямаше да се захвана. Тази една година беше абсолютен емоционално скоростно влакче, но не бих я заменила с нищо.
Всяко камъче по пътя ми (както и някои по-големи камъни) са били там с причина. Безкрайно доволна съм от всичко, което постигнах с малко вяра в себе си. Това е само началото. Пътят напред е ясен дори да не знаеш какво ще се случи, просто защото вярваш, че винаги има кой да подкрепи и най-лудите ти идеи.