Хората съветват да напишеш книгата, която ти се иска да прочетеш. За мен „Горски теменужки“ е именно това – литературно произведение, в което вложих огромна любов и желание. Исках да напиша една красива история, която би трогнала читателите; да опиша герои, които не са перфектни, но звучат истински.
Идеята се появи преди повече от пет години. Тогава имах хиляди несигурности и оправдания защо да не започвам да пиша книгата си – смятах, че съм твърде малка, че не съм готова да напиша история, която да завладее читателите, и най-вече – че не е достатъчно оригинална и някой друг може да я напише по-добре от мен.
За тези пет години научих много както за писането, така и за себе си. Безброй пъти излизах от зоната си на комфорт, за да мога да постигна целта, в която така силно вярвах, и много пъти трябваше да се срещам с най-големия си критик, а именно – със себе си.
Смятам, че всеки има една „горска теменужка“ в главата си – идея, която отчаяно иска да превърне в реалност, но твърде много се страхува; нещо, за което не може да спре да мисли, но не знае как да изпълни. Колкото и да е трудно, помнете: горските теменужки растат в сянка, но това не ги прави по-малко красиви и специални, даже напротив! Те са цветя, които изумяват с нежността и деликатността си, макар че понякога трудно достига слънчева светлина до тях.